NFC е евтин, лесен за използване и по-интуитивен, което го прави по-обещаващ в някои области. NFC използва чип, антена и някакъв софтуер, за да позволи на различни устройства да комуникират в рамките на няколко сантиметра, а цената е само 2 до 3 евро [4]. Според последното проучване на NFC от ABIReasearch пазарът на NFC може да започне от мобилни ръчни устройства. ABI изчислява, че след 2005 г. пазарът ще види смартфони и подобрени ръчни устройства, използващи NFC чипове. До 2009 г. такива преносими устройства ще представляват повече от половината от пазара. Изследователската организация Strategy Analytics прогнозира, че до 2011 г. глобалният обем на безконтактни плащания, базирани на мобилни телефони, ще надхвърли 36 милиарда щатски долара.
Ако технологията NFC може да бъде популяризирана, тя значително ще промени начина, по който хората използват много електронни устройства и дори ще промени начина, по който използват кредитни карти, ключове и пари в брой. Като нововъзникваща технология, NFC грубо обобщава недостатъците на слабата оперативна съвместимост на технологията Bluetooth. Неговата цел обаче не е да замени напълно други безжични технологии като Bluetooth и Wi-Fi, а да се допълват взаимно в различни случаи и области. Тъй като NFC има ниска скорост на предаване на данни от само 212Kbps, той не е подходящ за приложения, които изискват висока честотна лента, като аудио и видео стрийминг.
Така нареченият конфликт между RFID и NFC стандартите е погрешно разбиране на NFC. NFC и RFID имат прилики на физическия слой, но те са технологии в две различни области. RFID е само технология за идентифициране на етикети чрез безжична връзка, докато NFC е метод за безжична комуникация, който е интерактивен.
